Мечтата на Пепеляшка

19 февр. 2008 г., 22:56

Поэзия

900 0 3

МЕЧТАТА НА ПЕПЕЛЯШКА

Голямата стрелка примигва,

подритва ме и ме кове.

Приличам все на тиква

в полунощните ми часове.

И Пепеляшка вечно бяга,

накуцвайки със босия си крак.

Измършавяла и злорада

се смее Баба Яга в такт.

Със криви пръсти горе сочи:

- Ти закъсняваш - се кикоти тя.

В мен безгласно многоточие

се моли на малката стрелка,

на дните ми безкрайно кратки,

дано да спъне бързия им ход.

Минутите са ято патки

над межделеещ небосвод.

А слънцето в часовник се превръща.

То сочи краткия ми път -

от родния ми дом в последната ми къща,

където тръните започват да разстат.

Какво да сторя в краткото си време,

в което вечно време нямам?

Държа в ръката семе

и много бавно сякаш бягам.

Дано намеря нива да покълне,

да се разлисти и разтвори,

че щом навляза ей в ония тръни,

светът със семето да ме запомни.

manyona (Мария Чомакова)

2013-02-06T15:21:49+02:00

стихотворението за Пепеляшка е изпълнено с отчаяние от нелеката си съдба и все пак завършва с оптимизъм.
Довереница (Дочка Василева)

2008-02-19T23:44:42+02:00

"Дано намеря нива да покълне,

да се разлисти и разтвори,

че щом навляза ей в ония тръни,

светът със семето да ме запомни."

Дано...
3y3ka (Зузка)

2008-02-19T23:42:00+02:00

"...............
Държа в ръката семе
и много бавно сякаш бягам.

Дано намеря нива да покълне,
да се разлисти и разтвори,
че щом навляза ей в ония тръни,
светът със семето да ме запомни." - Прекрасно е!!!!!

Хубав стих, поздрав!