19 feb 2008, 22:56

Мечтата на Пепеляшка 

  Poesía
880 0 3

  МЕЧТАТА НА ПЕПЕЛЯШКА

 

Голямата стрелка примигва,

подритва ме и ме кове.

Приличам все на тиква

 в полунощните ми часове.

 

И Пепеляшка вечно бяга,

накуцвайки със босия си крак.

Измършавяла и злорада

се смее Баба Яга в такт.

 

Със криви пръсти горе сочи:

- Ти закъсняваш - се кикоти тя.

В мен безгласно многоточие

се моли на малката стрелка,

 

на дните ми безкрайно кратки,

дано да спъне бързия им ход.

Минутите са ято патки

над межделеещ небосвод.

 

А слънцето в часовник се превръща.

То сочи краткия ми път -

от родния ми дом в последната ми къща,

където тръните започват да разстат.

 

Какво да сторя в краткото си време,

в което вечно време нямам?

Държа в ръката семе

и много бавно сякаш бягам.

 

Дано намеря нива да покълне,

да се разлисти и разтвори,

че щом навляза ей в ония тръни,

светът със семето да ме запомни.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • стихотворението за Пепеляшка е изпълнено с отчаяние от нелеката си съдба и все пак завършва с оптимизъм.
  • "Дано намеря нива да покълне,

    да се разлисти и разтвори,

    че щом навляза ей в ония тръни,

    светът със семето да ме запомни."

    Дано...
  • "...............
    Държа в ръката семе
    и много бавно сякаш бягам.

    Дано намеря нива да покълне,
    да се разлисти и разтвори,
    че щом навляза ей в ония тръни,
    светът със семето да ме запомни." - Прекрасно е!!!!!

    Хубав стих, поздрав!
Propuestas
: ??:??