Лъкатуша по пътя надолу,
без посока, безпътна вървя,
разминавам се с някакви хора,
непознати и с малки деца.
Влязох там в едно магазинче,
с дребен надпис „Продавам мечти”,
питах има ли малко за мене,
има – но сбъдването боли.
Предполагам е хубава болка,
щом ще имам реална мечта
и реших да си взема в торбата,
няколко, а не само една. ...