Лъкатуша по пътя надолу,

без посока, безпътна вървя,

разминавам се с някакви  хора,

непознати и с малки деца.

Влязох там в едно магазинче,

с дребен надпис „Продавам мечти”,

питах има ли малко за мене,

има – но сбъдването боли.

Предполагам е хубава болка,

щом ще имам реална мечта

и реших да си взема в торбата,

няколко, а не само една.

Тръгнах пак по пътя надолу,

с нови покупки на гръб

и изчезна онази умора,

дето носех по пътя до тук.

К’во пък толкоз,

сега съм мечтател,

имам пълен багаж със мечти,

също малко храна за душата

и какво от това, че боли.

За живот пълноценен рецепта

се оказа тази торба,

нека всеки да знае, че има

малко скрита надежда в дланта.