limeruna (Йоана)
565 3355
4 февр. 2018 г., 23:01  

Мечтателно недомечтано метличинче 

  Поэзия
680 5 5

 

Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха,
спира да танцува кръговратът,
замръзва тръпката във вишна,
аз, дете, си казвам, че се справям.
Обръщат се сезони в одеяло,
сбира слънце сили за съня си.
Едно листенце тихо се провиква
с устните си случило на възел.
Но ти се взираш в погледа ѝ бял,
луната се разхожда по душите ни.
Когато лято в есен заиграе,
времето е тъмното ѝ дишане.

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво описателно и толкова нежно....
  • Поздравления и от мен, Йоана, за страхотната поезия, която твориш!
  • нежно...
  • Браво! Наситена с метафоричност жива поезия! Поздравявам те!
  • Много си талантлива. Този стих го доказва на 100 процента. Благословена да си, Йоана, за поезията, която си поднесла в тези редове.
Предложения
: ??:??