4 feb 2018, 23:01  

Мечтателно недомечтано метличинче 

  Poesía
703 5 5
Топлината ти се спуска като вихър
в клепките на мъничка вселена
и вярват в теб, макар да недоспиваш,
всичките ти случки да са земни.
Мигът е наш в конец от сянка тиха,
спира да танцува кръговратът,
замръзва тръпката във вишна,
аз, дете, си казвам, че се справям.
Обръщат се сезони в одеяло,
сбира слънце сили за съня си.
Едно листенце тихо се провиква
с устните си случило на възел. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??