Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,
изляза ли, върху мен ще се стовари.
Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,
причинявала ми е в душата толкова пожари.
Изгони ме - нека си отида!
Мечтая да ме носят чувства слепи.
Те няма да са ми утеха,
но няма и да ме карат да лея сълзи.
Тя ме чака, както казах, навън е, пред вратата,
излизам, няма да те бавя вече.
Тя ще ме приюти при своята скрита омраза
и към пропастта безмълвно ще ме повлече. ...