Потъпчи ме... любовна мъка чака ме пред вратата,
изляза ли, върху мен ще се стовари.
Аз няма да я гоня, на мен ми е до болка позната,
причинявала ми е в душата толкова пожари.
Изгони ме - нека си отида!
Мечтая да ме носят чувства слепи.
Те няма да са ми утеха,
но няма и да ме карат да лея сълзи.
Тя ме чака, както казах, навън е, пред вратата,
излизам, няма да те бавя вече.
Тя ще ме приюти при своята скрита омраза
и към пропастта безмълвно ще ме повлече.
Пред пропастта се спирам,
сили да си тръгна от този свят не намирам,
аз толкова го презирам!
Защо ли крачката си не насилвам?
Сълза, след нея порой…
Какво ми стори ?
Сгреших ли, че те отне от мен и няма да си мой?
Ехо като глас отвъден ми повтори:
„Сгреших ли, че те отне от мен и няма да си мой…“
© Полина Петкова Всички права запазени