Сънувах хубава жена.

Жена с най-красивата усмивка на света.

Лежахме на пясъка на брега на едно море,

синьо и спокойно.

Беше толкова хубаво, телата ни бяха горещи,

но не толкова от слънцето,

колкото от огъня изгарящ нашите души.

Бяхме сами, само два лебеда плуваха в морето

и виждаха как се целувахме и прегръщахме,

и бяхме потопени в страстта.

А може би и те се харесват.

Беше толкова прекрасно, толкова добре,

докато не свърши сънят и се озовах в реалния свят,

в едно легло самичък, но с надеждата

тя пак да се обади, за да чуя нейния топъл и нежен глас.

Да чуя. Какво правиш, миличко, а аз да ù отговоря.

Мечтая. Мечтая да те видя, мечтая да те докосна с поглед и усмивка

и докосването да стигне до твоето сърце.

Мечтая да те прегърна и целуна и да запаля огъня на любовта.

Мечтая за теб.