Сънувах хубава жена.
Жена с най-красивата усмивка на света.
Лежахме на пясъка на брега на едно море,
синьо и спокойно.
Беше толкова хубаво, телата ни бяха горещи,
но не толкова от слънцето,
колкото от огъня изгарящ нашите души.
Бяхме сами, само два лебеда плуваха в морето
и виждаха как се целувахме и прегръщахме,
и бяхме потопени в страстта.
А може би и те се харесват.
Беше толкова прекрасно, толкова добре,
докато не свърши сънят и се озовах в реалния свят,
в едно легло самичък, но с надеждата
тя пак да се обади, за да чуя нейния топъл и нежен глас.
Да чуя. Какво правиш, миличко, а аз да ù отговоря.
Мечтая. Мечтая да те видя, мечтая да те докосна с поглед и усмивка
и докосването да стигне до твоето сърце.
Мечтая да те прегърна и целуна и да запаля огъня на любовта.
Мечтая за теб.
© Наско кирилов Todos los derechos reservados