Мечтая за нещо, което го няма тук и сега,
мечтая за онази прекрасна страна,
мечтая отговори да не търся,
мечтая за спокойствието вездесъщо!
Да зная има такава страна ,която ти дава всичко това!
Навярно много ще кажат: -Ти си изгубена в свойта мечта.
Няма такава страна. Има само тук и сега!
Дълго ще трябва да споря, докато не капна аз от умора
Още ми казват, няма такова нещо любов,
всичко потънало е в похот.
Няма такика чисти помисли, чувства нивга навред,
ако мислиш така ще те изближат като мед.
Нищо от теб няма дори да остане,
защото си сладка във свойта заблуда
а храниш душите им блудни
и медеца добре ще похапват, дори да са безумци!
Питам се: Как е възможно да не разбирам всичко това?
Как да накарам мойта душа да свикне с това тук и сега?
Как да направя, че чувства и мисли да слея в едно?
Как да направя така, че приказки да пиша за тези неща?
© Инци Все права защищены