Мечтая за нещо, което го няма тук и сега,

мечтая за онази прекрасна страна,

мечтая отговори да не търся,

мечтая за спокойствието вездесъщо!

Да зная има такава страна ,която ти дава всичко това!

Навярно много ще кажат: -Ти си изгубена в свойта мечта.

Няма такава страна. Има само тук и сега!

Дълго ще трябва да споря, докато не капна аз от умора

Още ми казват, няма такова нещо любов,

всичко потънало е в похот.

Няма такика чисти помисли, чувства нивга навред,

ако мислиш така ще те изближат като мед.

Нищо от теб няма дори да остане,

защото си сладка във свойта заблуда

а храниш душите им блудни

и медеца добре ще похапват, дори да са безумци!

Питам се: Как е възможно да не разбирам всичко това?

Как да накарам мойта душа да свикне с това тук и сега?

Как да направя, че чувства и мисли да слея в едно?

Как да направя така, че приказки да пиша за тези неща?