13 окт. 2013 г., 20:07

Meчтите ни са същите 

  Поэзия
417 0 1

 

Сред сивата улица

се стелеше гъста мъгла...

тишината обсебваше

всичко в забрава...

 

Застанала на кръстопътя на времето

исках да виждам винаги слънцето

как потъва зад хоризонта унило

и се отърсва от бремето на деня.

 

От стелещата гъстата мъгла -

капки дъжд ме посипаха

и без разкаяние живота

реших да е друг...

 

В нарушеното безвремие

на този объркан свят -

мечтите ни са същите

просто ние сме други.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??