Meчтите ни са същите

13 oct 2013, 20:07

Poesía

415 0 1

Сред сивата улица

се стелеше гъста мъгла...

тишината обсебваше

всичко в забрава...

Застанала на кръстопътя на времето

исках да виждам винаги слънцето

как потъва зад хоризонта унило

и се отърсва от бремето на деня.

От стелещата гъстата мъгла -

капки дъжд ме посипаха

и без разкаяние живота

реших да е друг...

В нарушеното безвремие

на този объркан свят -

мечтите ни са същите

просто ние сме други.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.