МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200.
Бял хляб делих със мравките добри.
Светулка бях в светулчени коруби.
Разбрах едно – не всичко е пари! –
затрупан от пари, човек се губи.
На просяка пред храма пуснах грош.
А сетне два намерих си по пътя.
И с тях живея – истински разкош – ...