МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200.
Бял хляб делих със мравките добри.
Светулка бях в светулчени коруби.
Разбрах едно – не всичко е пари! –
затрупан от пари, човек се губи.
На просяка пред храма пуснах грош.
А сетне два намерих си по пътя.
И с тях живея – истински разкош –
душата ми зла мисъл не помътя!
Голтак, за миг поседнал в царски трон,
низвергнат цар, короната си свлякъл,
светът ми бе ошушкан банков клон! –
от шепа-две крадци обран във мрака.
Не бях бедняк. Бях истински богат.
Благодаря ти, Господи, за жеста!
Щастлив ще го напусна този свят,
на Кръст разпънат между 2 и 200.
25 юний 2023 г.
гр. Варна, 5, 30 ч.
© Валери Станков Всички права запазени
А сетне два намерих си по пътя..
Няма по - голяма ценност от това! Всичко останало е суета!