24 янв. 2008 г., 09:19

Между два свята  

  Поэзия
1113 0 5
Небето се излива в чаша,
подпряна в хълмовете и падината,
с която свършва нечий свят.
По изгорял от слънцето на лятото,
посипан с прахоляк от детство
и примрял от радост, че върви,
единствен път, във сенки се подпират
крачки на една старица,
заметнала торба, навярно с хляб,
надежда за отвеждане поне до утре,
и с минало, загърнато в забрадка черна,
подканва си с тояжка сянката. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??