25 июн. 2024 г., 10:28
Понякога счупвам хомота,
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си,
място отварям
за всичко, което ще нося
там, във Безкрая.
От това кратко премигване,
между първия вик
и последното мое вдишване,
аз ще си скрия: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация