25 jun 2024, 10:28

Между първия вик и последния дъх 

  Poesía » Otra
576 4 10
Понякога счупвам хомота,
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си,
място отварям
за всичко, което ще нося
там, във Безкрая.
От това кратко премигване,
между първия вик
и последното мое вдишване,
аз ще си скрия: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??