Мелодия в червена светлина...

В нощта могъщи Ветрове вилняха

надувайки гигантски духала́ –

и в изгрева вълшебно изковаха:

мелодия в червена светлина...

Последните звезди от небосвода

потънали във „слънчевата кръв“

не помнеха – на вечната Природа

дори в Безкрая – изгревът такъв...

Внезапен вихър слязал над полята

повея и разкошно разпиля́

на макове червени семената –

та цялата земя почервеня́...

Настана време, време земетръсно,

избухнаха Ония ветрове,

които духаха в нощта и пръснаха 

мелодии в червени  цветове́...             ́

А Слънцето зад хоризонта скрито

все о́ще пребиваваше в нощта

и чакаше там (на света сърдито)

покана за да дойде във деня...

... Една мома в цветята влезе боса,

букет червени макове набра

и поглед със Зорницата кръстоса...

... а Слънцето усмихнато изгря...

22.09.2019.