Мелодия в червена светлина...
В нощта могъщи Ветрове вилняха
надувайки гигантски духала́ –
и в изгрева вълшебно изковаха:
мелодия в червена светлина...
Последните звезди от небосвода
потънали във „слънчевата кръв“
не помнеха – на вечната Природа
дори в Безкрая – изгревът такъв...
Внезапен вихър слязал над полята
повея и разкошно разпиля́
на макове червени семената –
та цялата земя почервеня́...
Настана време, време земетръсно,
избухнаха Ония ветрове,
които духаха в нощта и пръснаха
мелодии в червени цветове́... ́
А Слънцето зад хоризонта скрито
все о́ще пребиваваше в нощта
и чакаше там (на света сърдито)
покана за да дойде във деня...
... Една мома в цветята влезе боса,
букет червени макове набра
и поглед със Зорницата кръстоса...
... а Слънцето усмихнато изгря...
22.09.2019.
© Коста Качев Всички права запазени