22 дек. 2009 г., 20:32

Менует 

  Поэзия » Пейзажная
1073 0 15



Облак,

сдържал дълго мъката си,

цяла нощ рида,

а с дъха си

утрото студено

бавно сълзите му скова.

Сред брезовите вейки застъклени,

на ксилофон от лед

севернякът тихичко засвири

зимен менует.

Плуват в танца грациозен

ноти пухкави в захлас,

в пируети се снишават

и притихват с изящен

реверанс.

 



 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??