22.12.2009 г., 20:32 ч.

Менует 

  Поезия » Пейзажна
1087 0 15



Облак,

сдържал дълго мъката си,

цяла нощ рида,

а с дъха си

утрото студено

бавно сълзите му скова.

Сред брезовите вейки застъклени,

на ксилофон от лед

севернякът тихичко засвири

зимен менует.

Плуват в танца грациозен

ноти пухкави в захлас,

в пируети се снишават

и притихват с изящен

реверанс.

 



 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??