alsako (Александър)
17 40
22 окт. 2017 г., 09:08

Метаморфоза 

  Поэзия » Философская
685 0 2

 

 

В живота ми,  око огромно гледа,

горещ пирон в душицата ми, клета,

във капките сълзите надделяват,

а мислите стихийно полудяват,

 

избирам думи, вик и тишината,

но в клетката остава самотата,

“свободна воля” – някой пак крещи,

сънуван блян, не спира да горчи,

 

кичозно, суетите на света,

безпомощно провесен на плета,

контрастно, театрално битието,

зове за полет птицата в небето,

 

цветя в гора и танца на скореца,

дихания изящни на Твореца,

не бива и не търся извинение,

отправям аз душата си в забвение,

 

неистово разбита е матрицата,

окъпана и чиста е душицата,

свободна тя избира, и се рее,

а полъхът, любовна песен пее.

 

А.Т.

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Марги! За свободната душа, "провалът" не е съществен, нещо вповече, той не съществува. Когато се освободим от собственото си съзнание, тогава душите ни се понасят към небето.
  • Всяка душа жадува свобода и полет, но малко са душите, които не се провалят, когато ги получат! Браво на теб!
Предложения
: ??:??