Метаморфоза

alsako (Александър)
17 40

22 oct 2017, 9:08

Poesía » Filosófica

687 0 2

В живота ми, око огромно гледа,

горещ пирон в душицата ми, клета,

във капките сълзите надделяват,

а мислите стихийно полудяват,

избирам думи, вик и тишината,

но в клетката остава самотата,

“свободна воля” – някой пак крещи,

сънуван блян, не спира да горчи,

кичозно, суетите на света,

безпомощно провесен на плета,

контрастно, театрално битието,

зове за полет птицата в небето,

цветя в гора и танца на скореца,

дихания изящни на Твореца,

не бива и не търся извинение,

отправям аз душата си в забвение,

неистово разбита е матрицата,

окъпана и чиста е душицата,

свободна тя избира, и се рее,

а полъхът, любовна песен пее.

А.Т.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alsako (Александър)

2017-10-23T11:36:25+03:00

Благодаря, Марги! За свободната душа, "провалът" не е съществен, нещо вповече, той не съществува. Когато се освободим от собственото си съзнание, тогава душите ни се понасят към небето.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-10-22T09:14:54+03:00

Всяка душа жадува свобода и полет, но малко са душите, които не се провалят, когато ги получат! Браво на теб!