perov (Валдемар)
83 96
5 февр. 2015 г., 17:34

Метроном 

  Поэзия
428 0 4

 

 

 

Тик-так, тик-так,

заеква часовник стенен,

зори-мрак, зори-мрак -

спри се мое време

поне за миг... да, за миг...

Неумолимо е. Като теб.

Не чува моя вик.

Нощем-денем, нощем-денем...

наближава часът-пик,

светофара все червен е,

но ти си ми светлик -

превключи на зелено

само за миг, моля те, за миг...

да те вдишам за последно

като дъх от старо вино,

да си в мен, да съм с теб,

а не безпътен лунатик...

 

 

 

 

© Валдемар Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно е. Отивам да прегледам останалите
  • Благодаря ви за положителните отзиви и оценки, Мисана и Стойна, както и на неизвестния за мен с високата оценка! Топли поздрави!
  • Много интересно написано и с болка по отминалата любов.
    Поздрав и хубав ден!
  • "И твоето махало тъй разделя
    живота от смъртта с едно движение...
    А ти - лишеният от зрение,
    си слух за най-несъществуващото!" /blackjack12/

    Харесах начина, по който е поднесена темата за времето в този твой поетичен текст, Валдемар. От неочакван ракурс!

    Специален поздрав!
Предложения
: ??:??