Миг във вечността.
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са.
А всичко пищи.
А всеки се моли.
Сякаш съдбата е просто фантазия.
И плачем.
И гръб обръщаме.
А сълзите ни молят за малко внимание.
Сякаш хора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.