20.07.2017 г., 11:18 ч.

Миг 

  Поезия » Свободен стих
429 0 0
Миг във вечността.
Писък в самотата.
И видях аз нищото.
Как до мен е празно.
Сякаш хора има, но душите малко са.
А всичко пищи.
А всеки се моли.
Сякаш съдбата е просто фантазия.
И плачем.
И гръб обръщаме.
А сълзите ни молят за малко внимание.
Сякаш хора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божана Лазарова Всички права запазени

Пиша за първи път. Стана доста хаотично, но това беше в главата ми

 

 

Предложения
: ??:??