17 окт. 2024 г., 07:37

Миг 

  Поэзия
49 1 0

Дочувам фраза на творец,

пиано нежно зазвучава.

Пороят вече е дъждец

и истинното засиява.

 

Утихват злите ветрове,

прибирам се във късче детство.

Над мен е синьото небе,

неизследимото наследство.

 

Едничка фраза на твореца

в най-неочаквания час,

и вече вън съм от двореца,

заключил сякаш моя глас.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??