17 oct 2024, 7:37

Миг 

  Poesía
78 1 0

Дочувам фраза на творец,

пиано нежно зазвучава.

Пороят вече е дъждец

и истинното засиява.

 

Утихват злите ветрове,

прибирам се във късче детство.

Над мен е синьото небе,

неизследимото наследство.

 

Едничка фраза на твореца

в най-неочаквания час,

и вече вън съм от двореца,

заключил сякаш моя глас.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??