Миг... и болка

28 дек. 2010 г., 14:50

Поэзия » Философская

1001 0 2

Сърцето, струна нежна,

за тебе мисли и тъгува...

За всяка мъка, болка

и кинжала в мен ликува...

Потрепва с теб душа,

обичаща, искрена, страстна...

Как дебнеш, болест страшна?!

Ех, защо връхлиташ, ти кажи?

Миг... настъпваш зловещо,

попарваш душите скачени...

Пред оарила тиха

молитвата ми литва горещо...

Ах, пази ми го, Боже!

Сили и здраве дар му върни!

Аз щедро ще Те славя

за идните, бъдните ни дни!

P.S. Благодаря на Бога! Молитвата ми е чута, стават по Коледа чудеса!

velikataniki (Николина Милева)

2010-12-28T15:08:43+02:00

Стават,чувствен стих!
Donka900 (Триб Трибс)

2010-12-28T15:00:50+02:00

Много чувство има в стиха и оптимизъм.По коледа стават чудеса-наистина,сякаш тогава вярата на човека е водеща и най-силна.Бъдещи успехи и творческо вдъхновение.