28 dic 2010, 14:50

Миг... и болка 

  Poesía » Filosófica
1002 0 2

Сърцето, струна нежна,

за тебе мисли и тъгува...

За всяка мъка, болка

и кинжала в мен ликува...

 

Потрепва с теб душа,

обичаща, искрена, страстна...

Как дебнеш, болест страшна?!

Ех, защо връхлиташ, ти кажи?

 

Миг... настъпваш зловещо,

попарваш душите скачени...

Пред оарила тиха

молитвата ми литва горещо...

 

Ах, пази ми го, Боже!

Сили и здраве дар му върни!

Аз щедро ще Те славя

за идните, бъдните ни дни!

 

P.S. Благодаря на Бога! Молитвата ми е чута, стават по Коледа чудеса!

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стават,чувствен стих!
  • Много чувство има в стиха и оптимизъм.По коледа стават чудеса-наистина,сякаш тогава вярата на човека е водеща и най-силна.Бъдещи успехи и творческо вдъхновение.
Propuestas
: ??:??