Миг на безтегловност

4 июл. 2008 г., 19:59

Поэзия

5.0 / 4

833 0 6

Живеем в своята обреченост,
а там - доверието ни е чуждо.
Докоснем ли се до сърдечност -
я подминаваме, като ненужна.
В претеглянето се завъртаме,
лазим, после - птици волни -
с криле политаме, ала увъртаме,
защото винаги сме недоволни.
Залостени от жалкото ни време,
на котва стъпили в условности -
една любов ни сочи да прозреме,
че щастие - е миг на безтегловност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Петима мъже и още нещо
***

Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
****

Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »