4.07.2008 г., 19:59 ч.

Миг на безтегловност 

  Поезия
776 0 6

Живеем в своята обреченост,

а там - доверието ни е чуждо.

Докоснем ли се до сърдечност -

я подминаваме, като ненужна.

В претеглянето се завъртаме,

лазим, после - птици волни -

с криле политаме, ала увъртаме,

защото винаги сме недоволни.

Залостени от жалкото ни време,

на котва стъпили в условности -

една любов ни сочи да прозреме,

че щастие - е миг на безтегловност.

© Николина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??