28 сент. 2012 г., 21:43

Мига го няма 

  Поэзия » Гражданская
601 2 5
Връщаш се вечер. Затръшваш вратата.
Ругаеш държава, живот.
Жената, детето - тапет от стената,
треперят пред твоя амок.
Поредната вечер. Прикриваш сълзата.
В ракия се взира мустак.
На косъм надежда пристига зората,
но бързо оттраква я влак.
Вечер след вечер. Не „виждаш“ жената.
Детето не пита: „Дали?“
Чака деня да напусне страната.
Без думи си казал: „Върви!“ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Все права защищены

Предложения
: ??:??