26 апр. 2007 г., 11:23
Кръвта капеше от сърцето ми,
не се насити да пада -
а устата ми бяла,
напукана,
се отвори и го предаде.
Тогава задумка болката -
мозъкът ми се стапяше,
изранена и подивяла
душата ми хапеше.
Развях кърпа над главата си
и се молех за милост,
ангелите ме галеха - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация