26 апр. 2007 г., 11:23

милост 

  Поэзия
887 0 12

Кръвта капеше от сърцето ми,
не се насити да пада -
а устата ми бяла,
напукана,
се отвори и го предаде.
Тогава задумка болката -
мозъкът ми се стапяше,
изранена и подивяла
душата ми хапеше.
Развях кърпа над главата си
и се молех за милост,
ангелите ме галеха -
докато ме зазиждаха.

© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??