26 abr 2007, 11:23

милост 

  Poesía
886 0 12

Кръвта капеше от сърцето ми,
не се насити да пада -
а устата ми бяла,
напукана,
се отвори и го предаде.
Тогава задумка болката -
мозъкът ми се стапяше,
изранена и подивяла
душата ми хапеше.
Развях кърпа над главата си
и се молех за милост,
ангелите ме галеха -
докато ме зазиждаха.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??