2 мар. 2016 г., 23:06

Милувка 

  Поэзия » Другая
553 0 3
Сред тихия тропот на дните,
сред бледия хор на мъглите
със пръсти от хлад онемяли
Смъртта ме погали.
Въздъхна до моето чело,
изви се, приклекна умело.
С очи от жестокост преляли
Смъртта ме погали.
Понечих да бягам, да викам...
Прехапах си бясно езика.
Тя беше до мен, но едва ли
ме искаше....щом ме погали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

На мъжа ми  Емо - за внезапния му инфаркт на 19.02.16

Предложения
: ??:??