Милувка

2 mar 2016, 23:06

Poesía » Otra

547 0 3

Сред тихия тропот на дните,
сред бледия хор на мъглите
със пръсти от хлад онемяли
Смъртта ме погали.
Въздъхна до моето чело,
изви се, приклекна умело.
С очи от жестокост преляли
Смъртта ме погали.
Понечих да бягам, да викам...
Прехапах си бясно езика.
Тя беше до мен, но едва ли
ме искаше....щом ме погали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На мъжа ми Емо - за внезапния му инфаркт на 19.02.16

Милувка

Искате да прочетете повече?

Propuestas