Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора.
Иска да хване котките диви,
па се препъне в розите бодливи.
Цялото тяло в рани издрано,
тича, пада, бели коляно,
но вместо да плаче - отново се смее,
а на устните ù: "Котето къде е?"
Ах, тази наша палавница ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация