19 мая 2013 г., 14:35

Мими 

  Поэзия » Другая
5.0 / 2
785 0 2
Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора.
Иска да хване котките диви,
па се препъне в розите бодливи.
Цялото тяло в рани издрано,
тича, пада, бели коляно,
но вместо да плаче - отново се смее,
а на устните ù: "Котето къде е?"
Ах, тази наша палавница ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Неделчева Все права защищены

Предложения
  • Сквозь ночную тишину, Ветерок подул в лесу. Все деревья зашумели, Лес покрылся снегом вмиг. Сосны вс...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »