19.05.2013 г., 14:35 ч.
Мими
Мими
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора.
Иска да хване котките диви,
па се препъне в розите бодливи.
Цялото тяло в рани издрано,
тича, пада, бели коляно,
но вместо да плаче - отново се смее,
а на устните ù: "Котето къде е?"
Ах, тази наша палавница ...
Моята малка Мария
първа е, като фурия.
Тича навънка по двора,
няма за нея умора.
Иска да хване котките диви,
па се препъне в розите бодливи.
Цялото тяло в рани издрано,
тича, пада, бели коляно,
но вместо да плаче - отново се смее,
а на устните ù: "Котето къде е?"
Ах, тази наша палавница ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Иванка Неделчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Жена съм. Това е. И как не разбираш? Сърцето на делник, душата на хляба. Родил се по съмнало, нощем ...
-
И за какво да бързам все натам? То, времето, ми стига до излишък - премерено до вдишване, ......
-
Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
