Мимолетно
В къщичка от карти ти ме приюти,
бях като във замък, с толкова врати,
че ми беше трудно да те следвам в такт
с твойте бързи стъпки и примамващ глас.
Вятър ли подухна, капка ли се спря,
та от този замък няма ни следа,
но сърцата – купи, струпани лежат,
остри пики кръстно в плен ще ги държат.
Черни и червени малки писъмца
пазят смях и песен, тръпка и сълза.
В пъстрата колода си вале за мен ...