27.03.2007 г., 12:32 ч.

Мимолетно 

  Поезия
524 0 10
Мимолетно

В къщичка от карти ти ме приюти,
бях като във замък, с толкова врати,
че ми беше трудно да те следвам в такт
с твойте бързи стъпки и примамващ глас.

Вятър ли подухна, капка ли се спря,
та от този замък няма ни следа,
но сърцата – купи, струпани лежат,
остри пики кръстно в плен ще ги държат.

Черни и червени малки писъмца
пазят смях и песен, тръпка и сълза.
В пъстрата колода си вале за мен
твойта дама аз съм – нота от рефрен.

© Доли Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??