21 июл. 2007 г., 13:27

Минало 

  Поэзия
466 0 5
         Скучно се живее без мечти и пламък,
         трябва от бога да имаш подарък.
         Спомняш ли си как момък и девойка
         на вито хоро се хващаха близо,
         а то дълго и безкрайно кат морето,
         дъга шарена слязла от небето!

         Имаха сили добре да се обличат,
         гиздаво, още повече спретнато.
         Във всяка къща деца десетина
         и осеяна с китни цветя градина!
         В мъка жените и дарби поетични,
         песни си творяха тъжни, лирични!

         На яка борба научени бяха,
         а любов, вдовишки сълзи, сираци,
         зад всяка тяхна песен стояха
         Накрая останаха само старци,
         всичката обич на земята събрали,
         да се чудят на кой свят са децата!?



.

         

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??