Скучно се живее без мечти и пламък,
трябва от бога да имаш подарък.
Спомняш ли си как момък и девойка
на вито хоро се хващаха близо,
а то дълго и безкрайно кат морето,
дъга шарена слязла от небето!
Имаха сили добре да се обличат,
гиздаво, още повече спретнато.
Във всяка къща деца десетина
и осеяна с китни цветя градина!
В мъка жените и дарби поетични,
песни си творяха тъжни, лирични! ...