Приятелю, здравей. Накъде?
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.
Зная, не казвай - боли
да гледаш стъпки в снега,
да обичаш падащи звезди,
насън да протягаш ръка.
Как отровихме с теб любовта,
как всичко ù отнехме!
Сега плачем сами. И така
чакаме раната да завехне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация