29 may 2016, 9:39

Минало 

  Poesía » De amor
397 0 0

Приятелю, здравей. Накъде?
Все още сам ли вървиш?
Животът пак ли краде
щастие "назаем"? Мълчиш.

Зная, не казвай - боли
да гледаш стъпки в снега,
да обичаш падащи звезди,
насън да протягаш ръка.

Как отровихме с теб любовта,
как всичко ù отнехме!
Сега плачем сами. И така
чакаме раната да завехне.

Уж минало било.
Но ще остане белег, нали?
Ще разказва къде и какво...
И защо. И аз. И ти. 

© Цветелина Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??