Минорно прозвучава есен-нота,
напира да звучи еднопосочно,
цигулката замлъква със щурчето,
а слънцето явява се задочно.
Милее за отминалото лято
душата ми и става безгранична,
но не за болката, която ú навяват -
за слънчевото, топлото обичане...
© Геновева Симеонова Все права защищены