Kas
8 7
24 дек. 2011 г., 22:51

Минус 

  Поэзия
441 0 0

 

 

Минус

 

И някак си не вярвах на съдбата си,

която ме дари за сетен път

със синьото усещане, когато си

застинал във сумрачния си кът.

 

Но ти не пожела и ме подмина и...

Наистина си спомних за смъртта.

Която ме целуна и намигна ми,

прошепна ми две думи… И така.

 

И пак върху червеното. Отгоре му.

Където  не отвикнах да седя.

Разтапям се в кутията отворена,

в която ледовете си редя.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??