Минус

Kas
8 7

24.12.2011 г., 22:51 ч.

Поезия

442 0 0

Минус

И някак си не вярвах на съдбата си,

която ме дари за сетен път

със синьото усещане, когато си

застинал във сумрачния си кът.

Но ти не пожела и ме подмина и...

Наистина си спомних за смъртта.

Която ме целуна и намигна ми,

прошепна ми две думи… И така.

И пак върху червеното. Отгоре му.

Където не отвикнах да седя.

Разтапям се в кутията отворена,

в която ледовете си редя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.